26 мар. 2024 г., 22:11

Лицемерие 

  Поэзия » Философская
5.0 / 1
242 1 0
Приспах разголените мисли,
привидно ласкавия ден,
а самотата се замисли
за фалша от деня роден.
Пречупи залезът небето
и запечата този миг,
потръпна от тъга сърцето,
изхвърляйки безличен лик.
Прекърши се една корона,
предавана с безспорна чест.
Приседна болката на трона,
за да изтръгне злата вест. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Все права защищены

Предложения
  • С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
  • Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...

Ещё произведения »