22 feb 2012, 22:26

Лицето на глада

  Poesía » Otra
2K 0 11

„Ако не можеш да нахраниш

всички хора по света, то тогава

можеш да нахраниш поне един!"

            Майка Тереза

 

 

Лицето на глада

 

 

 

 Те са милиони малки деца

с лица, от глад бледи и изпити,

болката, неописуема в техните сърца,

отключва тайни, за повечето скрити.

 

 Гладът ги сполетя, като цунами,

неочаквано, съпътствано от болестта,

доказателството - загуба на килограми,

а след нея и настъпването на смъртта.

 

 Телата им са като живи скелети,

до безкрайност немощни и слаби,

а по последните в света отчети

броят им нараства, с невиждани мащаби.

 

 Бузките им са грозно измършавели,

изпъкнали от глад, очите им стряскат,

и макар след всички лишения оцелели,

мъките им вместо да спират, се удължават.

 

 Те се нуждаят от навременно спасение,

от спешни мерки, средства и храна,

повечето и от животоспасяващо лечение,

за да доживеят новото начало на деня.

 

 Чрез помощи,  за изход от тежкото положение,

държавите се опитват с проблема  да се справят,

нека и ние  изразим нашето състрадание,

милиони детски очи отново да засияят!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© fervor Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поклон пред всеки,който носи голямо и състрадателно сърце!
    Поздрав!
  • ПРОШКА – 26.02.2012

    Скъпи мои сродни души,
    хайде днес да се съюзим –
    човешко е да се съгреши
    и затуй нека си простим…
  • Едно е вярно и по-добре да е нарисувано, лицето на глада е грозно... но истинско!
  • Благодаря, че сподели Ачо!Радвам се , че се отби Мишо!Хубава вечер!
  • Имаш кауза, имаш и муза.
    Това е най-важното!
    С времето и ритъмът ще се доизглади!
    Поздрави!
    Дерзай!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...