Feb 22, 2012, 10:26 PM

Лицето на глада

  Poetry » Other
2K 0 11

„Ако не можеш да нахраниш

всички хора по света, то тогава

можеш да нахраниш поне един!"

            Майка Тереза

 

 

Лицето на глада

 

 

 

 Те са милиони малки деца

с лица, от глад бледи и изпити,

болката, неописуема в техните сърца,

отключва тайни, за повечето скрити.

 

 Гладът ги сполетя, като цунами,

неочаквано, съпътствано от болестта,

доказателството - загуба на килограми,

а след нея и настъпването на смъртта.

 

 Телата им са като живи скелети,

до безкрайност немощни и слаби,

а по последните в света отчети

броят им нараства, с невиждани мащаби.

 

 Бузките им са грозно измършавели,

изпъкнали от глад, очите им стряскат,

и макар след всички лишения оцелели,

мъките им вместо да спират, се удължават.

 

 Те се нуждаят от навременно спасение,

от спешни мерки, средства и храна,

повечето и от животоспасяващо лечение,

за да доживеят новото начало на деня.

 

 Чрез помощи,  за изход от тежкото положение,

държавите се опитват с проблема  да се справят,

нека и ние  изразим нашето състрадание,

милиони детски очи отново да засияят!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© fervor All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поклон пред всеки,който носи голямо и състрадателно сърце!
    Поздрав!
  • ПРОШКА – 26.02.2012

    Скъпи мои сродни души,
    хайде днес да се съюзим –
    човешко е да се съгреши
    и затуй нека си простим…
  • Едно е вярно и по-добре да е нарисувано, лицето на глада е грозно... но истинско!
  • Благодаря, че сподели Ачо!Радвам се , че се отби Мишо!Хубава вечер!
  • Имаш кауза, имаш и муза.
    Това е най-важното!
    С времето и ритъмът ще се доизглади!
    Поздрави!
    Дерзай!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...