22.02.2012 г., 22:26

Лицето на глада

2K 0 11

„Ако не можеш да нахраниш

всички хора по света, то тогава

можеш да нахраниш поне един!"

            Майка Тереза

 

 

Лицето на глада

 

 

 

 Те са милиони малки деца

с лица, от глад бледи и изпити,

болката, неописуема в техните сърца,

отключва тайни, за повечето скрити.

 

 Гладът ги сполетя, като цунами,

неочаквано, съпътствано от болестта,

доказателството - загуба на килограми,

а след нея и настъпването на смъртта.

 

 Телата им са като живи скелети,

до безкрайност немощни и слаби,

а по последните в света отчети

броят им нараства, с невиждани мащаби.

 

 Бузките им са грозно измършавели,

изпъкнали от глад, очите им стряскат,

и макар след всички лишения оцелели,

мъките им вместо да спират, се удължават.

 

 Те се нуждаят от навременно спасение,

от спешни мерки, средства и храна,

повечето и от животоспасяващо лечение,

за да доживеят новото начало на деня.

 

 Чрез помощи,  за изход от тежкото положение,

държавите се опитват с проблема  да се справят,

нека и ние  изразим нашето състрадание,

милиони детски очи отново да засияят!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© fervor Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поклон пред всеки,който носи голямо и състрадателно сърце!
    Поздрав!
  • ПРОШКА – 26.02.2012

    Скъпи мои сродни души,
    хайде днес да се съюзим –
    човешко е да се съгреши
    и затуй нека си простим…
  • Едно е вярно и по-добре да е нарисувано, лицето на глада е грозно... но истинско!
  • Благодаря, че сподели Ачо!Радвам се , че се отби Мишо!Хубава вечер!
  • Имаш кауза, имаш и муза.
    Това е най-важното!
    С времето и ритъмът ще се доизглади!
    Поздрави!
    Дерзай!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...