12 may 2015, 15:00  

Лично

  Poesía
694 0 3

Лично
 

За пътя, който извървях
разочарованията бяха много.
Мирът, спокойствието на душата
да постигна досега така и не успях.
Промяна трябва някаква да стане.
Да чакам ли развитието на съдбата
или със воля аз да променя нещата?
Задавам си въпрос дали тогава,
когато Животът случаи поднасял е,
аз виждах ги или пък спях,
или пък виждайки възможността
мързеше ме, или изпитвах страх.
Едничко нещо знам и осъзнах -
животът кратък е и удивителен.
А времето ни свършва с всеки миг,
богатството да бъдем млади разпилява се.
Промяна трябва някаква да има...
Остана ли ми волята за крачката,
която пътят да бележи отсега нататък?
Край! Стига мисли и терзания!
Във действието отговорът е,
без колебания, без страх и без съмнение.
Животът ми - това е чудно приключение.

12.05.2015
Св.Пеев-Роли

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослав Пеев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Откровен поетичен размисъл за смисъла на живота и желанието да живеем пълноценно. Хубаво е! Поздравления!
  • !!!
  • В един момент всички си правим равносметка.
    Съгласна съм:"животът кратък е и удивителен",
    "това е чудно приключение".Поздравления!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...