12 мая 2015 г., 15:00  

Лично 

  Поэзия
437 0 3

Лично
 

За пътя, който извървях
разочарованията бяха много.
Мирът, спокойствието на душата
да постигна досега така и не успях.
Промяна трябва някаква да стане.
Да чакам ли развитието на съдбата
или със воля аз да променя нещата?
Задавам си въпрос дали тогава,
когато Животът случаи поднасял е,
аз виждах ги или пък спях,
или пък виждайки възможността
мързеше ме, или изпитвах страх.
Едничко нещо знам и осъзнах -
животът кратък е и удивителен.
А времето ни свършва с всеки миг,
богатството да бъдем млади разпилява се.
Промяна трябва някаква да има...
Остана ли ми волята за крачката,
която пътят да бележи отсега нататък?
Край! Стига мисли и терзания!
Във действието отговорът е,
без колебания, без страх и без съмнение.
Животът ми - това е чудно приключение.

12.05.2015
Св.Пеев-Роли

© Светослав Пеев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Откровен поетичен размисъл за смисъла на живота и желанието да живеем пълноценно. Хубаво е! Поздравления!
  • !!!
  • В един момент всички си правим равносметка.
    Съгласна съм:"животът кратък е и удивителен",
    "това е чудно приключение".Поздравления!
Предложения
: ??:??