12.05.2015 г., 15:00  

Лично

689 0 3

Лично
 

За пътя, който извървях
разочарованията бяха много.
Мирът, спокойствието на душата
да постигна досега така и не успях.
Промяна трябва някаква да стане.
Да чакам ли развитието на съдбата
или със воля аз да променя нещата?
Задавам си въпрос дали тогава,
когато Животът случаи поднасял е,
аз виждах ги или пък спях,
или пък виждайки възможността
мързеше ме, или изпитвах страх.
Едничко нещо знам и осъзнах -
животът кратък е и удивителен.
А времето ни свършва с всеки миг,
богатството да бъдем млади разпилява се.
Промяна трябва някаква да има...
Остана ли ми волята за крачката,
която пътят да бележи отсега нататък?
Край! Стига мисли и терзания!
Във действието отговорът е,
без колебания, без страх и без съмнение.
Животът ми - това е чудно приключение.

12.05.2015
Св.Пеев-Роли

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Пеев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Откровен поетичен размисъл за смисъла на живота и желанието да живеем пълноценно. Хубаво е! Поздравления!
  • !!!
  • В един момент всички си правим равносметка.
    Съгласна съм:"животът кратък е и удивителен",
    "това е чудно приключение".Поздравления!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...