15 sept 2016, 18:14

Лично

  Poesía » Otra
680 2 12

Скептиците казват

                Животът е проза

течаща във Времето

                 мътна река

къде е тогава

                  червената роза

която цъфти

                  по брега.

 

Душата творяла

                 чиста поезия

прозата в нея

                 е като дамга

защо тогава

                 Съдбата бележи я

с ежедневни

                 прозаични неща.

 

Когато боли ме

                пиша поезия

когато се радвам

                до мене е тя

чиста, със проза

                все ми е тая

това са следите 

               на мойта Съдба.

 

Септември, 2016 г.

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...