15 sept 2016, 18:14

Лично

  Poesía » Otra
668 2 12

Скептиците казват

                Животът е проза

течаща във Времето

                 мътна река

къде е тогава

                  червената роза

която цъфти

                  по брега.

 

Душата творяла

                 чиста поезия

прозата в нея

                 е като дамга

защо тогава

                 Съдбата бележи я

с ежедневни

                 прозаични неща.

 

Когато боли ме

                пиша поезия

когато се радвам

                до мене е тя

чиста, със проза

                все ми е тая

това са следите 

               на мойта Съдба.

 

Септември, 2016 г.

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...