Лично
Скептиците казват
Животът е проза
течаща във Времето
мътна река
къде е тогава
червената роза
която цъфти
по брега.
Душата творяла
чиста поезия
прозата в нея
е като дамга
защо тогава
Съдбата бележи я
с ежедневни
прозаични неща.
Когато боли ме
пиша поезия
когато се радвам
до мене е тя
чиста, със проза
все ми е тая
това са следите
на мойта Съдба.
Септември, 2016 г.
Варна, Гавраил
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гавраил Йосифов Все права защищены
...
