Скептиците казват
Животът е проза
течаща във Времето
мътна река
къде е тогава
червената роза
която цъфти
по брега.
Душата творяла
чиста поезия
прозата в нея
е като дамга
защо тогава
Съдбата бележи я
с ежедневни
прозаични неща.
Когато боли ме
пиша поезия
когато се радвам
до мене е тя
чиста, със проза
все ми е тая
това са следите
на мойта Съдба.
Септември, 2016 г.
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...