Виж залезът деня придърпа
и сведе мигли вечерта,
завита в тъмната си кърпа...
Мирише на липи нощта.
Чуй диша къщата, заспива,
а уморената стреха
на глътки тишина отпива...
Мирише на липи нощта.
Чуй, как щурче с виола нежна
насред смълчаната трева
възпява своите копнежи...
Мирише на липи нощта.
И виж, как с тънък лъч отгоре
най-любопитната луна
наднича в нашия прозорец...
Мирише на липи нощта.
© Калина калина Todos los derechos reservados
Красиво построен стих!