Липси

Поэзия » Свободный стих

571 3 4

Все нещо в мен започва да мисли,
като мляко кипи върху котлоните
на затворените ти очи,
отваряш ги само за смърт.
Все нещо в мен започва да липсва,
като паметник на любовта ни,
като олтар на вечния страх
от изоставяне.
Отчаянието е прескочена ограда,
твърде висока за мен,
твърда като скала,
възможно е да сме единствени,

копая ти гроб –

правоъгълник до моето място,
където ще спя без да липсвам на никого.
Вечността няма как да я загубим.
В ада ще ни чакат с отворени обятия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Plevel (Силвия Илиева)

Много добро!

2018-01-04T23:40:58+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Ивона е Ивона...
Харесвам как пишеш.

2018-01-04T11:50:44+02:00
rainbow- (Многоцветна)

Многопластов стих. Поздрав!

2018-01-04T08:27:45+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Не знам как да коментирам. Самият стих ми хареса. Повдига толкова важни теми... Появи ли се мисъл за липса в любовта, за обреченост, за раздяла в единия, има проблем. Пропукало се е тялото на любовта и ако не се вземат мерки, тя наистина ще се разпадне. Оградата. Имам стих за този проблем. Стар е, но ще го потърся да го вдигна. Всеки си има огради. Някои ги прескача, под други минава, трети разбива, или поне се опитва... Важното е да не спира. Защото те не са от Бога. Човешко дело са. Значи са преодолими. Поздрав! Хубав ден ти желая.

2018-01-04T08:05:18+02:00