Липси
Все нещо в мен започва да мисли,
като мляко кипи върху котлоните
на затворените ти очи,
отваряш ги само за смърт.
Все нещо в мен започва да липсва,
като паметник на любовта ни,
като олтар на вечния страх
от изоставяне.
Отчаянието е прескочена ограда,
твърде висока за мен,
твърда като скала,
възможно е да сме единствени,
копая ти гроб –
правоъгълник до моето място,
където ще спя без да липсвам на никого.
Вечността няма как да я загубим.
В ада ще ни чакат с отворени обятия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивона Иванова Всички права запазени
Поздрав! Хубав ден ти желая.