Липсва ми...
Нямам идея защо,
за какво, откъде, накъде...
Знам само, че липсва...
Някъде сигурно слисано
гледа през нечии пръсти
(вероятно на малко дете)
търси следа от усмивка,
позната искра-неприкритост.
Липсва... онази разрошена,
нежна бодливост,
вместо нея - наложена
строгост се плиска.
Пораснало вече хлапе.
© Шопландия Софийска Todos los derechos reservados
Да Грета-както на много хора.
Доче-нека усмивката винаги е с теб!Поздровче и за Юлиана
Здравейте Иве Анна!
Благодаря на всички Ви!