Липсва ми...
Нямам идея защо,
за какво, откъде, накъде...
Знам само, че липсва...
Някъде сигурно слисано
гледа през нечии пръсти
(вероятно на малко дете)
търси следа от усмивка,
позната искра-неприкритост.
Липсва... онази разрошена,
нежна бодливост,
вместо нея - наложена
строгост се плиска.
Пораснало вече хлапе.
© Шопландия Софийска All rights reserved.
Анна!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
