Липсва ми...
Нямам идея защо,
за какво, откъде, накъде...
Знам само, че липсва...
Някъде сигурно слисано
гледа през нечии пръсти
(вероятно на малко дете)
търси следа от усмивка,
позната искра-неприкритост.
Липсва... онази разрошена,
нежна бодливост,
вместо нея - наложена
строгост се плиска.
Пораснало вече хлапе.
© Шопландия Софийска All rights reserved.
Анна!
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
