18 may 2016, 8:01

Липсваш... 

  Poesía » De amor
1835 2 3

 

 

Събудих се от съня си,

беше ти...

скръбта на сърцето ми, че не те виждам,

слепотата, която ми изневерява, може би

и бях в багажника, където

спомени, спомени, спомени...

и на дървото не бяха зелени листата...

Защо не те виждам щом си там?

Сянката, която ме завива и защитава 

корените на земята и небето трион...,

които душата ми разкъсват

когато ми липсваш...,

когато отново търся теб

и мечтите...

 

© Даниело Данали Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??