May 18, 2016, 8:01 AM

Липсваш...

  Poetry » Love
2.2K 2 3

 

 

Събудих се от съня си,

беше ти...

скръбта на сърцето ми, че не те виждам,

слепотата, която ми изневерява, може би

и бях в багажника, където

спомени, спомени, спомени...

и на дървото не бяха зелени листата...

Защо не те виждам щом си там?

Сянката, която ме завива и защитава 

корените на земята и небето трион...,

които душата ми разкъсват

когато ми липсваш...,

когато отново търся теб

и мечтите...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниело Данали All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...