Събудих се от съня си,
беше ти...
скръбта на сърцето ми, че не те виждам,
слепотата, която ми изневерява, може би
и бях в багажника, където
спомени, спомени, спомени...
и на дървото не бяха зелени листата...
Защо не те виждам щом си там?
Сянката, която ме завива и защитава
корените на земята и небето трион...,
които душата ми разкъсват
когато ми липсваш...,
когато отново търся теб
и мечтите...
© Даниело Данали Всички права запазени