ЖивкоДимитров (Живко Димитров)
25 144
16 dic 2021, 9:44

Липсваш ми 

  Poesía
744 0 7

Зимата смразява ми кръвта,

Бледнеят спомени от наш'то лято.

И даже гларусът умря.

Самотник от продажно ято. 

 

Онзи гларус, който ни събуди

Във утрото на нашата любов,

Със страстни ноти ни прокуди.

Един протяжен и отчаян зов. 

 

Ние знаехме, че сме обречени,

Че няма как да продължи,

Но искахме ужасно да го бъде

Романът ни, изиписан със лъжи. 

 

Сега усещам, в тази безпощадна зима

Ах, колко липсваш ми ти, която

С нежните си пръсти ще рисуваш време

И ще върнеш нашето горещо лято! 

 

© Живко Димитров Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Беше посред зима, когато най-после разбрах, че вътре в мен има непобедимо лято »

22 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Мария, Виктория.
  • Успех!
  • "С нежните си пръсти ще рисуваш време"!!!👏
    Любовта е чувство и не винаги е сладка на вкус. Някои от нас си я представят захаросана, но тя много често горчи и фучи като зимен вятър. Ала след време влюбеният си спомня само досега на нежните ѝ пръсти.
    Успех ти желая, Живко!😄
  • Успех, Живко!
  • ИнаКалина благодаря ти за коментара. Сигурно си права, стихотворението ми носи тъга. Относно липсите, лъжите, непобедимото лято и прочие дивотии, хич не ми пука. Всеки да си разбира и чувства каквото иска и може. Твоят стих е много хубав, приятен и сладникав. Със сигурност е позитивен и не носи тъга. Но пък и аз не усетих лятото в теб. Както и да е, всеки може да си интерпретира художествените произведения по различен начин. От коментара ти усетих, че си много напрагната и агресивна. Не зная защо. Спокойно, ще вземеш още една награда. Желая ти весели и светли празници!!!
  • Значи преди 5 дена ти свършиха гласовете (моля, погледни какво си коментирала на мойта страница), а сега - кос спатия ах, Миночка, рядко и почти не ми се случва да попадам на очевидни лъжи, но се чудя какво удовлетворение носи това?!... а дали някой има или няма гласове е последното, от което се интересувам. Живко, извинявай за отклонението от темата, в която се забодох. Липсата, за която говориш е точно противоположно на това да намериш в себе си "непобедимо лято". Стихът носи тъга. Навярно "Романът ни, изиписан със лъжи" обяснява липсата на "нашето горещото лято"
  • Много е чувствено и нежно! Хареса ми и ти пожелавам успех! Гласувам!
Propuestas
: ??:??