16 дек. 2021 г., 09:44

Липсваш ми

1.2K 0 7

Зимата смразява ми кръвта,

Бледнеят спомени от наш'то лято.

И даже гларусът умря.

Самотник от продажно ято. 

 

Онзи гларус, който ни събуди

Във утрото на нашата любов,

Със страстни ноти ни прокуди.

Един протяжен и отчаян зов. 

 

Ние знаехме, че сме обречени,

Че няма как да продължи,

Но искахме ужасно да го бъде

Романът ни, изиписан със лъжи. 

 

Сега усещам, в тази безпощадна зима

Ах, колко липсваш ми ти, която

С нежните си пръсти ще рисуваш време

И ще върнеш нашето горещо лято! 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живко Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Мария, Виктория.
  • Успех!
  • "С нежните си пръсти ще рисуваш време"!!!👏
    Любовта е чувство и не винаги е сладка на вкус. Някои от нас си я представят захаросана, но тя много често горчи и фучи като зимен вятър. Ала след време влюбеният си спомня само досега на нежните ѝ пръсти.
    Успех ти желая, Живко!😄
  • Успех, Живко!
  • ИнаКалина благодаря ти за коментара. Сигурно си права, стихотворението ми носи тъга. Относно липсите, лъжите, непобедимото лято и прочие дивотии, хич не ми пука. Всеки да си разбира и чувства каквото иска и може. Твоят стих е много хубав, приятен и сладникав. Със сигурност е позитивен и не носи тъга. Но пък и аз не усетих лятото в теб. Както и да е, всеки може да си интерпретира художествените произведения по различен начин. От коментара ти усетих, че си много напрагната и агресивна. Не зная защо. Спокойно, ще вземеш още една награда. Желая ти весели и светли празници!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...