16 дек. 2021 г., 09:44

Липсваш ми

1.2K 0 7

Зимата смразява ми кръвта,

Бледнеят спомени от наш'то лято.

И даже гларусът умря.

Самотник от продажно ято. 

 

Онзи гларус, който ни събуди

Във утрото на нашата любов,

Със страстни ноти ни прокуди.

Един протяжен и отчаян зов. 

 

Ние знаехме, че сме обречени,

Че няма как да продължи,

Но искахме ужасно да го бъде

Романът ни, изиписан със лъжи. 

 

Сега усещам, в тази безпощадна зима

Ах, колко липсваш ми ти, която

С нежните си пръсти ще рисуваш време

И ще върнеш нашето горещо лято! 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живко Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Мария, Виктория.
  • Успех!
  • "С нежните си пръсти ще рисуваш време"!!!👏
    Любовта е чувство и не винаги е сладка на вкус. Някои от нас си я представят захаросана, но тя много често горчи и фучи като зимен вятър. Ала след време влюбеният си спомня само досега на нежните ѝ пръсти.
    Успех ти желая, Живко!😄
  • Успех, Живко!
  • ИнаКалина благодаря ти за коментара. Сигурно си права, стихотворението ми носи тъга. Относно липсите, лъжите, непобедимото лято и прочие дивотии, хич не ми пука. Всеки да си разбира и чувства каквото иска и може. Твоят стих е много хубав, приятен и сладникав. Със сигурност е позитивен и не носи тъга. Но пък и аз не усетих лятото в теб. Както и да е, всеки може да си интерпретира художествените произведения по различен начин. От коментара ти усетих, че си много напрагната и агресивна. Не зная защо. Спокойно, ще вземеш още една награда. Желая ти весели и светли празници!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...