Зимата смразява ми кръвта,
Бледнеят спомени от наш'то лято.
И даже гларусът умря.
Самотник от продажно ято.
Онзи гларус, който ни събуди
Във утрото на нашата любов,
Със страстни ноти ни прокуди.
Един протяжен и отчаян зов.
Ние знаехме, че сме обречени,
Че няма как да продължи,
Но искахме ужасно да го бъде
Романът ни, изиписан със лъжи. ...