Липсваш ми
Зимата смразява ми кръвта,
Бледнеят спомени от наш'то лято.
И даже гларусът умря.
Самотник от продажно ято.
Онзи гларус, който ни събуди
Във утрото на нашата любов,
Със страстни ноти ни прокуди.
Един протяжен и отчаян зов.
Ние знаехме, че сме обречени,
Че няма как да продължи,
Но искахме ужасно да го бъде
Романът ни, изиписан със лъжи.
Сега усещам, в тази безпощадна зима
Ах, колко липсваш ми ти, която
С нежните си пръсти ще рисуваш време
И ще върнеш нашето горещо лято!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живко Димитров Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
