kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
17 jul 2006, 10:41  

Лирическо отклонение 

  Poesía
979 0 7

Замира в шепот галещия вятър.

Угасват багри в клюмнали жита.

Аз пея с глас, но тишината,

запълва ъглите на моята душа.

 

Забравен залез.


Непотребен.


Забутан нейде в паметта

с онез оттенъци на песен –

та те, са миг от вечността,

възпята в хиляди поеми,

изваяна дори с ръка ...


Човече! –

Роб на свойто време,

кимни в страни поне –

с глава!

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??