kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
Jul 17, 2006, 10:41 AM  

Лирическо отклонение 

  Poetry
978 0 7

Замира в шепот галещия вятър.

Угасват багри в клюмнали жита.

Аз пея с глас, но тишината,

запълва ъглите на моята душа.

 

Забравен залез.


Непотребен.


Забутан нейде в паметта

с онез оттенъци на песен –

та те, са миг от вечността,

възпята в хиляди поеми,

изваяна дори с ръка ...


Човече! –

Роб на свойто време,

кимни в страни поне –

с глава!

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??