Лирическо отклонение
Замира в шепот галещия вятър.
Угасват багри в клюмнали жита.
Аз пея с глас, но тишината,
запълва ъглите на моята душа.
Забравен залез.
Непотребен.
Забутан нейде в паметта
с онез оттенъци на песен –
та те, са миг от вечността,
възпята в хиляди поеми,
изваяна дори с ръка ...
Човече! –
Роб на свойто време,
кимни в страни поне –
с глава!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бостан Бостанджиев Все права защищены
