kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
17 июл. 2006 г., 10:41  

Лирическо отклонение 

  Поэзия
980 0 7

Замира в шепот галещия вятър.

Угасват багри в клюмнали жита.

Аз пея с глас, но тишината,

запълва ъглите на моята душа.

 

Забравен залез.


Непотребен.


Забутан нейде в паметта

с онез оттенъци на песен –

та те, са миг от вечността,

възпята в хиляди поеми,

изваяна дори с ръка ...


Човече! –

Роб на свойто време,

кимни в страни поне –

с глава!

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??