kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
17.07.2006 г., 10:41 ч.  

Лирическо отклонение 

  Поезия
957 0 7

Замира в шепот галещия вятър.

Угасват багри в клюмнали жита.

Аз пея с глас, но тишината,

запълва ъглите на моята душа.

 

Забравен залез.


Непотребен.


Забутан нейде в паметта

с онез оттенъци на песен –

та те, са миг от вечността,

възпята в хиляди поеми,

изваяна дори с ръка ...


Човече! –

Роб на свойто време,

кимни в страни поне –

с глава!

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??