26 ago 2011, 22:01

Лирично откровение 

  Poesía » De amor
653 0 3

С духа си надживяваме страсти,

по пътя на любовта не съм сам.

Изпълваме всеки миг с щастие

и с нестихващ пролетен плам.

 

Аз съм вятърът на верността,

вълшебен шепот в твоите коси.

Ти си моята блестяща звезда

с горещо сърце и нежни очи.

 

С теб гоним сенките на мрака,

непростимо ще е да те изгубя.

И след края на света те чакам,

с безсмъртна душа да те любя.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??