Лирично откровение
С духа си надживяваме страсти,
по пътя на любовта не съм сам.
Изпълваме всеки миг с щастие
и с нестихващ пролетен плам.
Аз съм вятърът на верността,
вълшебен шепот в твоите коси.
Ти си моята блестяща звезда
с горещо сърце и нежни очи.
С теб гоним сенките на мрака,
непростимо ще е да те изгубя.
И след края на света те чакам,
с безсмъртна душа да те любя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Георгиев Всички права запазени
