С духа си надживяваме страсти,
по пътя на любовта не съм сам.
Изпълваме всеки миг с щастие
и с нестихващ пролетен плам.
Аз съм вятърът на верността,
вълшебен шепот в твоите коси.
Ти си моята блестяща звезда
с горещо сърце и нежни очи.
С теб гоним сенките на мрака,
непростимо ще е да те изгубя.
И след края на света те чакам,
с безсмъртна душа да те любя.
© Васил Георгиев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
