С духа си надживяваме страсти,
по пътя на любовта не съм сам.
Изпълваме всеки миг с щастие
и с нестихващ пролетен плам.
Аз съм вятърът на верността,
вълшебен шепот в твоите коси.
Ти си моята блестяща звезда
с горещо сърце и нежни очи.
С теб гоним сенките на мрака,
непростимо ще е да те изгубя.
И след края на света те чакам,
с безсмъртна душа да те любя.
© Васил Георгиев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
