17 oct 2007, 14:54

Листата ми шептят

  Poesía
1.3K 0 23
Аз знам, че е мечтание и сън,
но в мислите ми тя е жива...
любов, преляла в чуден звън
с потрепващите листи на салкъма.
Откъсвам лист по лист, броя
желанията, пламнали в сърцето.
Предричам си любов, горя,
повярвала във отговора на листото.

Не се страхувай да обичаш! -
шептят ми падащи листа.
Във теб е любовта  красива
със полета на вятърната ти душа.
И ти си като нас самите -
листо  на есенната свобода.
Узряла в ласките на дъждовете,
на лятото във топлата мечта.

Последното листо в дланта ми
потрепва с птичия си зов,
да литна с него към звездата
на моята сънувана любов.

Листата есенни във тишината
танцуват своя звезден танц,
в едно се сливат в листопада,
но не умират, а гнездят...
в сърцето ми със топлите надежди
за ромоления и топъл слънчев свят.
Когато ще покълнат нежни листи
и пак за обич думи ще шептят.





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...