17 oct 2007, 14:54

Листата ми шептят

  Poesía
1.3K 0 23
Аз знам, че е мечтание и сън,
но в мислите ми тя е жива...
любов, преляла в чуден звън
с потрепващите листи на салкъма.
Откъсвам лист по лист, броя
желанията, пламнали в сърцето.
Предричам си любов, горя,
повярвала във отговора на листото.

Не се страхувай да обичаш! -
шептят ми падащи листа.
Във теб е любовта  красива
със полета на вятърната ти душа.
И ти си като нас самите -
листо  на есенната свобода.
Узряла в ласките на дъждовете,
на лятото във топлата мечта.

Последното листо в дланта ми
потрепва с птичия си зов,
да литна с него към звездата
на моята сънувана любов.

Листата есенни във тишината
танцуват своя звезден танц,
в едно се сливат в листопада,
но не умират, а гнездят...
в сърцето ми със топлите надежди
за ромоления и топъл слънчев свят.
Когато ще покълнат нежни листи
и пак за обич думи ще шептят.





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...