Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
17.10.2007 г., 14:54 ч.

Листата ми шептят 

  Поезия
1096 0 23
Аз знам, че е мечтание и сън,
но в мислите ми тя е жива...
любов, преляла в чуден звън
с потрепващите листи на салкъма.
Откъсвам лист по лист, броя
желанията, пламнали в сърцето.
Предричам си любов, горя,
повярвала във отговора на листото.

Не се страхувай да обичаш! -
шептят ми падащи листа.
Във теб е любовта  красива
със полета на вятърната ти душа.
И ти си като нас самите -
листо  на есенната свобода.
Узряла в ласките на дъждовете,
на лятото във топлата мечта.

Последното листо в дланта ми
потрепва с птичия си зов,
да литна с него към звездата
на моята сънувана любов.

Листата есенни във тишината
танцуват своя звезден танц,
в едно се сливат в листопада,
но не умират, а гнездят...
в сърцето ми със топлите надежди
за ромоления и топъл слънчев свят.
Когато ще покълнат нежни листи
и пак за обич думи ще шептят.





© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??