Листата ми шептят
Аз знам, че е мечтание и сън,
но в мислите ми тя е жива...
любов, преляла в чуден звън
с потрепващите листи на салкъма.
Откъсвам лист по лист, броя
желанията, пламнали в сърцето.
Предричам си любов, горя,
повярвала във отговора на листото.
Не се страхувай да обичаш! -
шептят ми падащи листа.
Във теб е любовта красива
със полета на вятърната ти душа.
И ти си като нас самите -
листо на есенната свобода.
Узряла в ласките на дъждовете,
на лятото във топлата мечта.
Последното листо в дланта ми
потрепва с птичия си зов,
да литна с него към звездата
на моята сънувана любов.
Листата есенни във тишината
танцуват своя звезден танц,
в едно се сливат в листопада,
но не умират, а гнездят...
в сърцето ми със топлите надежди
за ромоления и топъл слънчев свят.
Когато ще покълнат нежни листи
и пак за обич думи ще шептят.
но в мислите ми тя е жива...
любов, преляла в чуден звън
с потрепващите листи на салкъма.
Откъсвам лист по лист, броя
желанията, пламнали в сърцето.
Предричам си любов, горя,
повярвала във отговора на листото.
Не се страхувай да обичаш! -
шептят ми падащи листа.
Във теб е любовта красива
със полета на вятърната ти душа.
И ти си като нас самите -
листо на есенната свобода.
Узряла в ласките на дъждовете,
на лятото във топлата мечта.
Последното листо в дланта ми
потрепва с птичия си зов,
да литна с него към звездата
на моята сънувана любов.
Листата есенни във тишината
танцуват своя звезден танц,
в едно се сливат в листопада,
но не умират, а гнездят...
в сърцето ми със топлите надежди
за ромоления и топъл слънчев свят.
Когато ще покълнат нежни листи
и пак за обич думи ще шептят.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
