15 oct 2010, 21:57

Листо вместо жълтица

  Poesía » Civil
904 0 20

В обувки стари и пробити,

с моминската барета,

с ръце във джобовете скрити,

една женица крета.


Главата сгушена на топло

в яката захабена.

Очите ù - със молещ вопъл

във всеки срещнат взрени.


Ала тълпата подминава 

нещастната старица.

И само есента ù дава

листо вместо жълтица.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, че и ти намираш човеколюбието за нещо по-ценно от жълтиците, Николай! И знам, че ако срещнеш тази старица по пътя си, ще и подариш поне една топла и състрадателна усмивка.Благодаря ти за съпричастността!
  • И ти не си я подминала. Златен лъч от светла душа си и пратила - не може да не я достигне! Неведоми са божиите пътеки на човеколюбието!
  • Веси,и на мен ми е много тъжно да ме пресреща тази несрета, на която мога да помогна само със съчувствие.Или със стотинки за половин кифла... Но нека поне си останем човеци!
    Анастас, благодаря ти за есенното хайку!Приятно ме изненада!
  • Тъжно...
    Поздрав и от мен!!!
  • Усмивката ни и човешкото съчувствие могат да бъдат по-стойностни от жълтиците на есента. Дано го осъзнаем с болката си отляво.
    Благодаря ти, Маги!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...