В обувки стари и пробити,
с моминската барета,
с ръце във джобовете скрити,
една женица крета.
Главата сгушена на топло
в яката захабена.
Очите ù - със молещ вопъл
във всеки срещнат взрени.
Ала тълпата подминава
нещастната старица.
И само есента ù дава
листо вместо жълтица.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse