Листо вместо жълтица

Poetry » Civic

905 0 20

В обувки стари и пробити,

с моминската барета,

с ръце във джобовете скрити,

една женица крета.

Главата сгушена на топло

в яката захабена.

Очите ù - със молещ вопъл

във всеки срещнат взрени.

Ала тълпата подминава

нещастната старица.

И само есента ù дава

листо вместо жълтица.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Радвам се, че и ти намираш човеколюбието за нещо по-ценно от жълтиците, Николай! И знам, че ако срещнеш тази старица по пътя си, ще и подариш поне една топла и състрадателна усмивка.Благодаря ти за съпричастността!

2010-10-20T14:53:04+03:00
Баткото (Николай Христов)

И ти не си я подминала. Златен лъч от светла душа си и пратила - не може да не я достигне! Неведоми са божиите пътеки на човеколюбието!

2010-10-20T10:55:11+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Веси,и на мен ми е много тъжно да ме пресреща тази несрета, на която мога да помогна само със съчувствие.Или със стотинки за половин кифла... Но нека поне си останем човеци!
Анастас, благодаря ти за есенното хайку!Приятно ме изненада!

2010-10-19T08:28:32+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Тъжно...
Поздрав и от мен!!!

2010-10-18T21:06:14+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Усмивката ни и човешкото съчувствие могат да бъдат по-стойностни от жълтиците на есента. Дано го осъзнаем с болката си отляво.
Благодаря ти, Маги!

2010-10-18T19:34:22+03:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0