В обувки стари и пробити,
с моминската барета,
с ръце във джобовете скрити,
една женица крета.
Главата сгушена на топло
в яката захабена.
Очите ù - със молещ вопъл
във всеки срещнат взрени.
Ала тълпата подминава
нещастната старица.
И само есента ù дава
листо вместо жълтица.
© Мария Панайотова Все права защищены