15.10.2010 г., 21:57

Листо вместо жълтица

903 0 20

В обувки стари и пробити,

с моминската барета,

с ръце във джобовете скрити,

една женица крета.


Главата сгушена на топло

в яката захабена.

Очите ù - със молещ вопъл

във всеки срещнат взрени.


Ала тълпата подминава 

нещастната старица.

И само есента ù дава

листо вместо жълтица.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че и ти намираш човеколюбието за нещо по-ценно от жълтиците, Николай! И знам, че ако срещнеш тази старица по пътя си, ще и подариш поне една топла и състрадателна усмивка.Благодаря ти за съпричастността!
  • И ти не си я подминала. Златен лъч от светла душа си и пратила - не може да не я достигне! Неведоми са божиите пътеки на човеколюбието!
  • Веси,и на мен ми е много тъжно да ме пресреща тази несрета, на която мога да помогна само със съчувствие.Или със стотинки за половин кифла... Но нека поне си останем човеци!
    Анастас, благодаря ти за есенното хайку!Приятно ме изненада!
  • Тъжно...
    Поздрав и от мен!!!
  • Усмивката ни и човешкото съчувствие могат да бъдат по-стойностни от жълтиците на есента. Дано го осъзнаем с болката си отляво.
    Благодаря ти, Маги!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....