5 nov 2006, 10:11

литераторът

  Poesía
1.1K 0 3
Даскалът целомъдрен,
с умни думи дарен,
ала в мозъка ударен,
на простотията верен,
сочи маха с пръст,
слюнка пръска
околовръст

знаменцето пък
какво му е виновно
уж трябва да се oтнася
с него той грижовно,
а го блъска и мята
долу на земята.

Такъв е нашият литератор -
висш обществен оратор,
но, уви, в часът се държи
като пълноправен диктатор.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тарададам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • няя хахаха нека му е гадно
  • Ше се въздържа от оценка.Дано да разбереш защо.
  • Хаха,е как може никой да не е оставил мнение на това забавно стихотворение.Део,знаещ,че много харесвам и уважавам човекът,за който си писал и не обичам така да се говори за него,но стихотворението е забавно,харесва ми.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...