Nov 5, 2006, 10:11 AM

литераторът

  Poetry
1.1K 0 3
Даскалът целомъдрен,
с умни думи дарен,
ала в мозъка ударен,
на простотията верен,
сочи маха с пръст,
слюнка пръска
околовръст

знаменцето пък
какво му е виновно
уж трябва да се oтнася
с него той грижовно,
а го блъска и мята
долу на земята.

Такъв е нашият литератор -
висш обществен оратор,
но, уви, в часът се държи
като пълноправен диктатор.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тарададам All rights reserved.

Comments

Comments

  • няя хахаха нека му е гадно
  • Ше се въздържа от оценка.Дано да разбереш защо.
  • Хаха,е как може никой да не е оставил мнение на това забавно стихотворение.Део,знаещ,че много харесвам и уважавам човекът,за който си писал и не обичам така да се говори за него,но стихотворението е забавно,харесва ми.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...