5.11.2006 г., 10:11

литераторът

1.1K 0 3
Даскалът целомъдрен,
с умни думи дарен,
ала в мозъка ударен,
на простотията верен,
сочи маха с пръст,
слюнка пръска
околовръст

знаменцето пък
какво му е виновно
уж трябва да се oтнася
с него той грижовно,
а го блъска и мята
долу на земята.

Такъв е нашият литератор -
висш обществен оратор,
но, уви, в часът се държи
като пълноправен диктатор.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тарададам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • няя хахаха нека му е гадно
  • Ше се въздържа от оценка.Дано да разбереш защо.
  • Хаха,е как може никой да не е оставил мнение на това забавно стихотворение.Део,знаещ,че много харесвам и уважавам човекът,за който си писал и не обичам така да се говори за него,но стихотворението е забавно,харесва ми.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...