5.11.2006 г., 10:11

литераторът

1.1K 0 3
Даскалът целомъдрен,
с умни думи дарен,
ала в мозъка ударен,
на простотията верен,
сочи маха с пръст,
слюнка пръска
околовръст

знаменцето пък
какво му е виновно
уж трябва да се oтнася
с него той грижовно,
а го блъска и мята
долу на земята.

Такъв е нашият литератор -
висш обществен оратор,
но, уви, в часът се държи
като пълноправен диктатор.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тарададам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • няя хахаха нека му е гадно
  • Ше се въздържа от оценка.Дано да разбереш защо.
  • Хаха,е как може никой да не е оставил мнение на това забавно стихотворение.Део,знаещ,че много харесвам и уважавам човекът,за който си писал и не обичам така да се говори за него,но стихотворението е забавно,харесва ми.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...