2 ago 2006, 9:08

Ливанската мадона

  Poesía
859 0 14

Ливанската мадона

Те викат силно, сякаш рецитират.
те крещят и нищо не разбирам.
Но чувам „Freedom!” – така скандират.
Деца в колички... със плакати.
На плакатите деца... но без играчки...
... и без ръце и без крака...
Под плакатите е мълчаливо страшно –
в очите, по детски разширените очи
светът крещи... Мълчи и мама –
значи става нещо много важно!
Замирам - викат силно. Така скандират.
Крещят, но аз  разбирам,
нищо, че е на ливански
на иракски
на ирански
на сирийски
на арабски,
уличната  песен за живота рецитират,
песен на гнева, на болката...
... срещу смъртта!
Песен разпиляна в стакатото на нечовешките експлозии –
като инсулти, мисълта накъсват ни за  дом, за утре,
за любимата...
любимия...
за децата....
мир...
любов – илюзии...
Песен с безбройните антракти за детски погребения!!!
За кой ли път смъртта представя своя бенефис?!
Извратено-амбициозна лудост, с лице, без угризения
извика пак поредната война на бис...
Така се пее в уличната песен.
И аз разбирам...
... сякаш  рецитирам...
... и аз съм тук, и аз скандирам!
Ала се чувствам чужденец – в центъра на София,
пред Българското, пред Народното, Обединеното събрание...
И щракам с телефонна камера,
като неучтиво тъжен, неусмихващ се японец.
Кресчендото на множество събраните
изригва в думите „Ливан! Ливан! Децата ни...”
Минувачите стърчат – настръхналото ято щъркели
Мъже крещят, юмруците  пребиват въздуха...
Жените... очите им помръкнали,
мълчат очите ви на майки – винаги
така мълчат, посегнат ли върху децата ви,
преди взривът на мъката да глътне въздуха.
(Помня, когато племенникът ми умря –
не бе ракета, само болест... на седем месеца
умря в креватчето...
в ръцете ми...
в таксито...
в Пирогов...
в сърцето ми...
след него нещо в мен се счупи –
дълбоко в мен детонаторът се включи...
– тогава взрив!)
Опомних се във мрака на очите ви,
очите ви на майки. Мъжете ви крещят...
И нейните  очи – напрегнати и мълчаливи,
ръце, дете притиснали към скута, бдят
Болката й в очите ми гризе, не спира
пълзи, напира със стърженето на вериги,
сред взривове, нагоре чак до мозъка... Къде...
не знам къде и кой съм за минута
Мислите ми с твоите препускат –
- Плаката! Снимките!
- Видях ги. Всичките.
- Не, другите, с децата...
- Израелските деца и бомбите?...
- Да. Да, надписват ги с послания...
 за нашите деца.
- ..............
Мълча...
 унесен от терзания,
като удавник сред потока бесен...
Отминал е пороят, и аз вървя...
зад мен са знамената и плакатите...
зад мен е ливанската мадона...
Преплувах центъра на София,
сред чужди къщи и чужди хора.
А в мислите, пунктирни знаците –
 това ли е, господи, Живота?!
Живея в центъра на София,
като чужденец в изгнание...
... дори не зная къде е моята България...
в Ливан ли е?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Злати...
  • И нейните очи – напрегнати и мълчаливи,
    ръце, дете притиснали към скута, бдят
    Болката й в очите ми гризе, не спира
    пълзи, напира със стърженето на вериги,
    сред взривове, нагоре чак до мозъка... Къде...

    загубих си думите след този стих, Митко. Поздравявам те, много е силен.

  • Благодаря ви за коменатара. Да съгласен съм, че не съм бил ясен и точен в онзи коментар за силните. Не подценявам тези, които успяват в чужбина. Но се ядосвам, когато излиза, че останалите тук са неудачници или най-малкото глупави и мързеливи. Да живееш в чужбина не е синоним на някакъв житейски успех, пък и не мисля, че успехът се изразява в луксозната кола и високия зид, но не е успех и бедността. Далеч съм от мисълта да роня сълзи за богатите, които също плащат (плачат). Нито пък да оправдавам бедните, т.е. болшинството българи, защото се оставиха да бъдат излъгани, което е друга дълга и болна тема. И също подлежаща на обсъждане. По скоро успехът се изразява в създаването на гражданско общество, в пълния смисъл на това понятие, което би довело до успех на цялото общество. Надявам се Обидно ми е за хората, коите се опитват да променят нещо в самата страна, за да заприличаме на европейска държава. Благодаря ви Валя и Румяна. Благодаря на всички ви да тази малка дискусия. Поздрави!!!
  • Стихът ти е хубав и въздействащ, но коментара който написа отдолу е нелогичен. Самоуспокоявай се... лошо няма, но знай, че е много по-трудно да се оцелее и прогресира "сред чужди", а за това определено е нужна смелост така, че малко помисли преди да правиш такива изказвания, че неволно може и да засегнеш някой.
  • Предполагам, че стихотворението ти има връзка със снимката, която беше публикувал преди няколко дни.
    Светът е глобален и това, което се случва в центъра на София е знак, че трагедията няма държавни граници, днес е в една точка на света, утре - в друга. И благодаря на теб и на Хенри, които ни напомняте, че не трябва да я възприемаме като част от новинарските емисии.
    Ще споделя и нещо във връзка с коментара ти. Човек, дори и да има стандарт в тази държава не може да се чувства комфортно. За какво ти е хубавия автомобил като го караш по улиците с дупките и можеш ли да дигнеш един голям зид около къщата си, за да се скриеш, да не забелязваш и да бъдеш щастлив сред мизерията и нещастието на хората. Въобще какво да кажем за държава, която не може да задържи интелектуалния си, /а и не само/ потенциал. Аз лично съм срещала много силни и кадърни хора в чужбина, но аз самата не мога да издържа и две седмици "навън".
    Не знам, всеки прави собствения си избор как да изживее живота си.
    Много дълъг коментар се получи, но стиховете ти провокират. Поздрав!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...