Ливанската мадона

Comments

• 

  Вестин (Димитър Ганчев)

  Благодаря, Злати...

  2006-08-05T23:08:01+03:00
• 

  zlati_ival (Златка Вълкова)

  И нейните очи – напрегнати и мълчаливи,
  ръце, дете притиснали към скута, бдят
  Болката й в очите ми гризе, не спира
  пълзи, напира със стърженето на вериги,
  сред взривове, нагоре чак до мозъка... Къде...
  
  загубих си думите след този стих, Митко. Поздравявам те, много е силен.
  
  

  2006-08-05T16:32:43+03:00
• 

  Вестин (Димитър Ганчев)

  Благодаря ви за коменатара. Да съгласен съм, че не съм бил ясен и точен в онзи коментар за силните. Не подценявам тези, които успяват в чужбина. Но се ядосвам, когато излиза, че останалите тук са неудачници или най-малкото глупави и мързеливи. Да живееш в чужбина не е синоним на някакъв житейски успех, пък и не мисля, че успехът се изразява в луксозната кола и високия зид, но не е успех и бедността. Далеч съм от мисълта да роня сълзи за богатите, които също плащат (плачат). Нито пък да оправдавам бедните, т.е. болшинството българи, защото се оставиха да бъдат излъгани, което е друга дълга и болна тема. И също подлежаща на обсъждане. По скоро успехът се изразява в създаването на гражданско общество, в пълния смисъл на това понятие, което би довело до успех на цялото общество. Надявам се Обидно ми е за хората, коите се опитват да променят нещо в самата страна, за да заприличаме на европейска държава. Благодаря ви Валя и Румяна. Благодаря на всички ви да тази малка дискусия. Поздрави!!!
  

  2006-08-04T23:14:45+03:00
• 

  valia_26 (Валерия Иванова)

  Стихът ти е хубав и въздействащ, но коментара който написа отдолу е нелогичен. Самоуспокоявай се... лошо няма, но знай, че е много по-трудно да се оцелее и прогресира "сред чужди", а за това определено е нужна смелост така, че малко помисли преди да правиш такива изказвания, че неволно може и да засегнеш някой.

  2006-08-03T19:56:34+03:00
• 

  4o4ka (Румяна Димитрова)

  Предполагам, че стихотворението ти има връзка със снимката, която беше публикувал преди няколко дни.
  Светът е глобален и това, което се случва в центъра на София е знак, че трагедията няма държавни граници, днес е в една точка на света, утре - в друга. И благодаря на теб и на Хенри, които ни напомняте, че не трябва да я възприемаме като част от новинарските емисии.
  Ще споделя и нещо във връзка с коментара ти. Човек, дори и да има стандарт в тази държава не може да се чувства комфортно. За какво ти е хубавия автомобил като го караш по улиците с дупките и можеш ли да дигнеш един голям зид около къщата си, за да се скриеш, да не забелязваш и да бъдеш щастлив сред мизерията и нещастието на хората. Въобще какво да кажем за държава, която не може да задържи интелектуалния си, /а и не само/ потенциал. Аз лично съм срещала много силни и кадърни хора в чужбина, но аз самата не мога да издържа и две седмици "навън".
  Не знам, всеки прави собствения си избор как да изживее живота си.
  Много дълъг коментар се получи, но стиховете ти провокират. Поздрав!

  2006-08-03T18:40:26+03:00