Лодка

24 dic 2008, 12:57

Poesía

427 0 1

ЛОДКА

Като платноходка за час,

отвяха ветровете лятото.

Замлъкнал е птичия глас –

замина някъде с ятото

Чадъри покриха града –

сякаш пламна цветна дъга.

Павета жадни димят –

изгарят в дъждовна тъга.

Целувам се с поредната водка,

зад мене залеза тихо кърви.

Носи се в локва моята лодка.

…Към щастие казват върви.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.