24 dic 2008, 12:57

Лодка

  Poesía
557 0 1

                ЛОДКА

 

 

Като платноходка за час,

отвяха ветровете лятото.

Замлъкнал е птичия глас –

замина някъде с ятото

 

 

Чадъри покриха града –

сякаш пламна цветна дъга.

Павета жадни димят –

изгарят в дъждовна тъга.

 

 

Целувам се с поредната водка,

зад мене залеза тихо кърви.

Носи се в локва моята лодка.

 

…Към щастие казват върви.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • да...към щастие...понякога локвата е като цяло море...Мимчик...
    нека ти е светло и топло в душата , приятелю...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...