ЛОДКА
Като платноходка за час,
отвяха ветровете лятото.
Замлъкнал е птичия глас –
замина някъде с ятото
Чадъри покриха града –
сякаш пламна цветна дъга.
Павета жадни димят –
изгарят в дъждовна тъга.
Целувам се с поредната водка,
зад мене залеза тихо кърви.
Носи се в локва моята лодка.
…Към щастие казват върви.
© Мимо Николов Все права защищены
нека ти е светло и топло в душата , приятелю...