Dec 24, 2008, 12:57 PM

Лодка

  Poetry
555 0 1

                ЛОДКА

 

 

Като платноходка за час,

отвяха ветровете лятото.

Замлъкнал е птичия глас –

замина някъде с ятото

 

 

Чадъри покриха града –

сякаш пламна цветна дъга.

Павета жадни димят –

изгарят в дъждовна тъга.

 

 

Целувам се с поредната водка,

зад мене залеза тихо кърви.

Носи се в локва моята лодка.

 

…Към щастие казват върви.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

  • да...към щастие...понякога локвата е като цяло море...Мимчик...
    нека ти е светло и топло в душата , приятелю...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...