24.12.2008 г., 12:57 ч.

Лодка 

  Поезия
458 0 1
ЛОДКА
Като платноходка за час,
отвяха ветровете лятото.
Замлъкнал е птичия глас –
замина някъде с ятото
Чадъри покриха града –
сякаш пламна цветна дъга.
Павета жадни димят –
изгарят в дъждовна тъга.
Целувам се с поредната водка,
зад мене залеза тихо кърви.
Носи се в локва моята лодка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Предложения
: ??:??