7 mar 2010, 19:00

Ловец на души

937 0 5

                          Ловец на робски души –

                          това си ти…

                          Опияняваш се от собствената си значимост

                          и винаги изпълнен си с решимост...

                          А ние – мъничките хорица край теб –

                          вървим незабележимо век след век,

                          превръщайки се в хляб и вино

                          за егото ти любимо.

                          Но – баста!

                          Осъдени на вечното забвение –

                           ще се помъчим

                          да потърсим безболезнено решение...

                          Макар че сянката ти е  парченце лед –                    

                          ще се опитаме да скочиме до теб.

                          И само понякога –

                          когато надзърташ надолу вдървен –

                          ще констатираш – озадачено смутен:

                          “Тез робски душици –

                          безброй лазещи ситни мушици,

                          къде, за бога, са се дянали,

                          не виждам дребнички да са останали?!”

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Плами Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Но баста!" със замах и сила е написано,чак си го повтарям стискайки зъби....
  • Честит празник, Пламенка!
    Знаеш, че не сме от дребните душици!


  • Честит празник!Много усмивки и сбъдната нощ!
  • КАКЪВ ДУХ!!! ЧЕСТИТ 8-ми МАРТ! ПОЗДРАВ- http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=206245
  • Звездите над нас са такива-
    омайни, изящно излети,
    негаснещи нощни светила,
    мечта за самотни поети.
    Намериш ли начин обаче
    до тях да достигнеш в безкрая,
    ще чукнеш чело в камънаци,
    или изумен ще узнаеш,
    че всъщност от много години
    мечтата ти няма я вече...
    Звездите над нас са такива-
    досущ като някои човеци!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...