Ловец на робски души –
това си ти…
Опияняваш се от собствената си значимост
и винаги изпълнен си с решимост...
А ние – мъничките хорица край теб –
вървим незабележимо век след век,
превръщайки се в хляб и вино
за егото ти любимо.
Но – баста!
Осъдени на вечното забвение –
ще се помъчим
да потърсим безболезнено решение...
Макар че сянката ти е парченце лед –
ще се опитаме да скочиме до теб.
И само понякога –
когато надзърташ надолу вдървен –
ще констатираш – озадачено смутен:
“Тез робски душици –
безброй лазещи ситни мушици,
къде, за бога, са се дянали,
не виждам дребнички да са останали?!”
© Плами Todos los derechos reservados