7.03.2010 г., 19:00

Ловец на души

933 0 5

                          Ловец на робски души –

                          това си ти…

                          Опияняваш се от собствената си значимост

                          и винаги изпълнен си с решимост...

                          А ние – мъничките хорица край теб –

                          вървим незабележимо век след век,

                          превръщайки се в хляб и вино

                          за егото ти любимо.

                          Но – баста!

                          Осъдени на вечното забвение –

                           ще се помъчим

                          да потърсим безболезнено решение...

                          Макар че сянката ти е  парченце лед –                    

                          ще се опитаме да скочиме до теб.

                          И само понякога –

                          когато надзърташ надолу вдървен –

                          ще констатираш – озадачено смутен:

                          “Тез робски душици –

                          безброй лазещи ситни мушици,

                          къде, за бога, са се дянали,

                          не виждам дребнички да са останали?!”

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Но баста!" със замах и сила е написано,чак си го повтарям стискайки зъби....
  • Честит празник, Пламенка!
    Знаеш, че не сме от дребните душици!


  • Честит празник!Много усмивки и сбъдната нощ!
  • КАКЪВ ДУХ!!! ЧЕСТИТ 8-ми МАРТ! ПОЗДРАВ- http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=206245
  • Звездите над нас са такива-
    омайни, изящно излети,
    негаснещи нощни светила,
    мечта за самотни поети.
    Намериш ли начин обаче
    до тях да достигнеш в безкрая,
    ще чукнеш чело в камънаци,
    или изумен ще узнаеш,
    че всъщност от много години
    мечтата ти няма я вече...
    Звездите над нас са такива-
    досущ като някои човеци!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...