7.03.2010 г., 19:00

Ловец на души

934 0 5

                          Ловец на робски души –

                          това си ти…

                          Опияняваш се от собствената си значимост

                          и винаги изпълнен си с решимост...

                          А ние – мъничките хорица край теб –

                          вървим незабележимо век след век,

                          превръщайки се в хляб и вино

                          за егото ти любимо.

                          Но – баста!

                          Осъдени на вечното забвение –

                           ще се помъчим

                          да потърсим безболезнено решение...

                          Макар че сянката ти е  парченце лед –                    

                          ще се опитаме да скочиме до теб.

                          И само понякога –

                          когато надзърташ надолу вдървен –

                          ще констатираш – озадачено смутен:

                          “Тез робски душици –

                          безброй лазещи ситни мушици,

                          къде, за бога, са се дянали,

                          не виждам дребнички да са останали?!”

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Но баста!" със замах и сила е написано,чак си го повтарям стискайки зъби....
  • Честит празник, Пламенка!
    Знаеш, че не сме от дребните душици!


  • Честит празник!Много усмивки и сбъдната нощ!
  • КАКЪВ ДУХ!!! ЧЕСТИТ 8-ми МАРТ! ПОЗДРАВ- http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=206245
  • Звездите над нас са такива-
    омайни, изящно излети,
    негаснещи нощни светила,
    мечта за самотни поети.
    Намериш ли начин обаче
    до тях да достигнеш в безкрая,
    ще чукнеш чело в камънаци,
    или изумен ще узнаеш,
    че всъщност от много години
    мечтата ти няма я вече...
    Звездите над нас са такива-
    досущ като някои човеци!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...