7 мар. 2010 г., 19:00

Ловец на души

936 0 5

                          Ловец на робски души –

                          това си ти…

                          Опияняваш се от собствената си значимост

                          и винаги изпълнен си с решимост...

                          А ние – мъничките хорица край теб –

                          вървим незабележимо век след век,

                          превръщайки се в хляб и вино

                          за егото ти любимо.

                          Но – баста!

                          Осъдени на вечното забвение –

                           ще се помъчим

                          да потърсим безболезнено решение...

                          Макар че сянката ти е  парченце лед –                    

                          ще се опитаме да скочиме до теб.

                          И само понякога –

                          когато надзърташ надолу вдървен –

                          ще констатираш – озадачено смутен:

                          “Тез робски душици –

                          безброй лазещи ситни мушици,

                          къде, за бога, са се дянали,

                          не виждам дребнички да са останали?!”

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Плами Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Но баста!" със замах и сила е написано,чак си го повтарям стискайки зъби....
  • Честит празник, Пламенка!
    Знаеш, че не сме от дребните душици!


  • Честит празник!Много усмивки и сбъдната нощ!
  • КАКЪВ ДУХ!!! ЧЕСТИТ 8-ми МАРТ! ПОЗДРАВ- http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=206245
  • Звездите над нас са такива-
    омайни, изящно излети,
    негаснещи нощни светила,
    мечта за самотни поети.
    Намериш ли начин обаче
    до тях да достигнеш в безкрая,
    ще чукнеш чело в камънаци,
    или изумен ще узнаеш,
    че всъщност от много години
    мечтата ти няма я вече...
    Звездите над нас са такива-
    досущ като някои човеци!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...