Валери_Станков (Валери Станков)
1503 986
13 ene 2025, 19:25

Луда песен 

  Poesía
133 2 4

ЛУДА ПЕСЕН

 

... в града отново се завечерѝ.

По улиците тръгнаха ченгета.

Казанът със боклука си гори.

Вони на студ, на ужас и несрета.

 

От силуети в блесналия МОЛ

на мене вече адски ми се гади.

Аз искам да умра на хляб и сол,

а не на безчовечните площади.

 

Сред хорица с угрижени лица

и аз така не свързах двата края.

Шест милиона слънчеви деца,

кога ли ще живеем като в Рая?

 

Без болести, без глад и без войни.

Един за друг – утеха и опора.

И да летят щастливите ни дни! –

и ние да сме по-щастливи хора.

 

Мислете си за мен като за луд.

Но имам малък повод да съм весел –

завчера го написа вестник "Труд",

че утрешният ден ще бъде песен.

 

Нима вървим през Дантевия Ад

от век по острието на бръснача?

Аз – Лудият, на градския площад

ви пея, че от студ да не заплача!

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Снежно послание
zelenaradost (Милена Френкева) zelenaradost
Poesía
Сред бялото живота се променя
и черното видя го и се скри,
порок и ужас дремят неизменно
но бягат от снега, снега гори
безсрамие, безумие и похот, ...
  61  2  1 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Лудостта е протестът на чувствителните хора – е писал някога Виктор Юго.
    Хубаво стихотворение.
  • Много силно.
  • Много сме лудите, Валюше, но лудите не ги чуват.
    Все пак лудите - те да са живи.
  • Велико! И на мене ми се доплака, три сълзи се отрониха върху белия сняг, но замръзнаха от студа и сега греят заедно със снежинките. Всяка сълза пролята за България е перла в короната на нейното бъдеще! Защото от фалшивия смях на политиците се продъни държавата и се превърна в черна дупка на пустотата, фалша и мизерията. И предателството като запазена мярка на хората, които в алчността намират смисъл да живеят. Краденето като опит за обичане е бездарен егоизъм, който трупа върху себе си собствения си ад.
Propuestas
: ??:??