Луда песен
ЛУДА ПЕСЕН
... в града отново се завечерѝ.
По улиците тръгнаха ченгета.
Казанът със боклука си гори.
Вони на студ, на ужас и несрета.
От силуети в блесналия МОЛ
на мене вече адски ми се гади.
Аз искам да умра на хляб и сол,
а не на безчовечните площади.
Сред хорица с угрижени лица
и аз така не свързах двата края.
Шест милиона слънчеви деца,
кога ли ще живеем като в Рая?
Без болести, без глад и без войни.
Един за друг – утеха и опора.
И да летят щастливите ни дни! –
и ние да сме по-щастливи хора.
Мислете си за мен като за луд.
Но имам малък повод да съм весел –
завчера го написа вестник "Труд",
че утрешният ден ще бъде песен.
Нима вървим през Дантевия Ад
от век по острието на бръснача?
Аз – Лудият, на градския площад
ви пея, че от студ да не заплача!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
